НачалоЗа насТаекуон ДоКалендарНовиниУспехиГалерияНормативна базаКонтакти
Новини ›› Марио Богданов е най-високопоставеният българин в спортните структури на Европа
Марио Богданов е най-високопоставеният българин в спортните структури на Европа
20-10-2007

Един от основоположниците на таекуон-до, версия ITF, у нас Марио Богданов е роден на 26 май 1967 г. в Благоевград. Запалва се по азиатското бойно изкуство на 20 г. и записва участия на европейското първенство в Холандия през 1993 г. и на световните в Малайзия’94 и Санкт Петербург’97. Многократен шампион на България в категория тежка. Треньорската му кариера стартира в благоевградския „Фолкън“, преминава през националния отбор, а от 1999 г. оглавява родната федерация по таекуон-до. Впоследствие влиза в Борда на директорите на световната федерация, а на последния конгрес на организацията в Естония бе избран за вицепрезидент на европейската федерация. Освен проф. Жечев в бокса, страната ни няма толкова високопоставен човек в спортните структури на Стария континент.

М. Богданов: Бойните изкуства са начин на живот, на улицата нашите деца научават само пороци

  • За да свикнеш на самоконтрол,някой трябва да ти налага контрол, ако се наложи - с бамбуковапръчка
  • Не е нормално учениците да се явяват в час пофизическо с дънки, токчета, чехли...
  • У нас има добър закон за спорта, но няма кой да го спазвал
* Всички останали страни от бившия източен блок запазиха от предишната соцсистема печелившия начин на финансиране, амо ние не.

- Г-н Богданов, как стана така, че европейците се спряха на човек от малка България да му поверят ръководството на нетрадиционен спорт като таекуон-до?

- На конгреса преди две седмици в Талин се промени структурата на европейската федерация. Континентът бе разделен на четири региона и на мен повериха югоизточния, включващ 14 държави. Отдавам признанието на големите успехи, които постигнаха нашите състезатели в последните години. България вече е една от силите в този спорт. Потвърдихме го на последното европейско в Талин със спечелените 17 медала, от които 6 златни. Това ни нареди на второ място в комплексното класиране след Русия.

- Кое запали няколко хиляди млади хора в България да се занимават с не толкова популярен спорт, който не носи на практикуващите нито известност, нито финансова обезпеченост, да не говорим за мизерните условия за подготовка и изнурителните тренировки?

- Живеем с надеждата, че в един хубав ден и ние щеполучим полагащата ни се популярност. Почти няма човек, посетил залата ни за тренировки, да не пожелае да опита. Естествено че има такива, които на втората тренировка се отказват, защото не издържат на натоварването. Но тези, които продължат, остават таекуондисти цял живот. Мисля, че бойните изкуства има на какво да научат младите хора. Освен това по-добре е децата ни да са в залата, вместо някъде навън. На улицата също се научават много неща, но за съжаление само пороци.

- Как ще отговорите на онези, които смятат, че приВас децата усвояват техники за упражняване на насилие и ги прилагат в училище, на улицата...?

- Наистина преживяхме един период на подобни обвинения през 90-те години, когато имаше бум на грубо улично насилие. Постепенно нещата улегнаха и ние тръгнахме към нормалното развитие като всички останали спортове. По принцип бойните изкуства са средство за самозащита, а не на нападение. Естествено, когато някой те нападне, нормално е ти да сториш същото и тогава да причиниш болка на другия. Това е неминуемо. От говорно мога да кажа, че започнеш ли да се занимаваш с бойни изкуства, това ти става начин на живот. Започваш да се съобразяваш със самия себе си и с околните. Едно на ръка е физическото усъвършенстване, заздравяването на психиката. Да не говорим за самодисциплината и самоконтрола, постигането на перфектния баланс между съзнанието и тялото и развиването на физическите, психическите и моралните качества на човека. Така че родителите няма от какво да се притесняват. Доста други спортове ни превъзхождат по физически сблъсъци и негативни последствия.

- Как оцелява вашият спорт в тези тежки времена?

- Времената бяха и още по-тежки. Откакто съм начело на федерацията от 1999 г., получихме легитимност със задължителното лицензиране. След това започнахме да взимаме държавна субсидия. Първата беше в размер на 5000 лева и дойде през 2000 г. Оттогава досега се движим с добри темпове и за тази година парите вече са 60 000 лева. За някои тази сума може би е смешна, но за нас е голяма помощ. Тя ни стига да можем да участваме на всички големи състезания и във всички дисциплини. В интерес на истината обаче за нуждите на федерацията ни реалният бюджет трябва да е около 300 хиляди годишно.

- Докога таекуон-до ще бъде завареното дете на спорта у нас, след като носи куп медали при всяко участие на най-престижните форуми в Европа и света?

- Не мисля, че спортовете трябва да се делят. Какво означава по-популярен и по-непопулярен спорт, или по-добър и по-лош. Еднакво се потим всичките, еднакво вдигаме българското знаме, еднакво се слуша българският химн по цял свят. Единственото разделение е направено - има олимпийски и неолимпийски спортове. Не споделям мнението, че у нас нямало закон за спорта. Има правилници и наредби, но няма кой да ги чете и най-вече няма кой да ги спазва. Това е проблемът. Пошлото е, че след като си създал една система и си написал един закон, след това не ги спазваш. Ако сега действащите наредби се спазват, нашият спорт въобще няма да е заварено дете. Напротив сигурно ще сме един от добре подплатените финансово спортове. Доста хора не знаят, че за 2005/2006 година в България сме спортът с най-много медали от международни участия.

- Как е решено финансирането в другите европейски държави?

- Точно от това се дразня, че всичките бивши страни от източния блок - като вземем Русия, Украйна, Чехия, Полша и другите, си запазиха от предишната соцсистема печелившия начин на финансиране на спорта и само го подобряват. Веднага давам пример - чехите на това първенство в Естония бяха 50 души, делегацията на руснаците беше от 90 човека, украинците - около 40, а ние бяхме с 13. Толкова можехме да си позволим с оглед финансовото състояние на федерацията. Сметката е проста - ние с 13 състезатели сме втори в комплексното класиране по медали. Кога щяха да ни стигнат, ако можехме да си позволим да отведем двойно и тройно повече класни таекуондисти, с каквито безспорно разполагаме. Тук е големият парадокс. Останалите държави идват със специализирани състезатели за всяка от четирите индивидуални и четирите отборни дисциплини. А ние едни и същи хора ги ползваме за всичко. Пълният отбор трябва да е от 50 човека. Тъй като на нас не ни отпускат такъв бюджет, ние си ходим с минималната бройка състезатели. А когато се върнем с кошницата медали, господата в ДАМС сядат и започват да умуват. Ама как така един човек е взел четири медала? Ами, господа, както в плуването един състезател печели по 6 отличия, така е и при нас. Да, ама не. Не могло да бъде същото. И вместо пълния размер на премиите, ни режат възнагражденията.

- Каква е финансовата оценка на медалите за вашия спорт и за някои от смятаните за популярни спортове?

- Пак ще се върна на оценката, че законите ни са добри. В ДАМС има една инструкция и наредба, които разделят спортовете на олимпийски и неолимпийски. Това само прави разликата. Оттам нататък всички трябва да получават поравно. Според разпоредбите не може например кънките да получат 2000 лева, а ние 1500. Но на практика точно това се получава. Казват ни: Не може да вземете премиите за четири медала, спечелени от един състезател, а само за един. Това дори го прокараха в наредбата - премиални на един човек се полагат за един медал в индивидуалната и един в отборна та надпревара, нищо че той е спечелил четири или пет. Така се унищожава неолимпийският спорт. Веднъж делиш спортовете на принципа дали са олимпийски или не. За олимпийско злато държавата дава 15 000 лева, а за неолимпийско - 5000. Някакъв чиновник в агенцията обаче решава да направи допълнително разделение и всички правилници са пратени по дяволите.

- Все пак не можете да убедите хората, че работите без финансови облаги, само за едната гола слава?

- Не казвам, че работим без пари. Това с 1+1 премиран медал го въведоха от 2 години. Преди това всеки медал се плащаше. Но на някои хора очевидно им се стори, че печелим много и въведоха новите разценки. Дотогава водещ състезател можеше да заработи 5-6 хиляди лева, които на фона на хвърления труд и лишения не са толкова много. Но въпреки това бяха добър стимул за спортистите. При нас се тренира четириразово, когато се готвим за европейско или световно. На пръстите на едната ръка вероятно се броят спортовете с такова натоварване в продължение на цял месец.

- Влияе ли се субсидията за федерацията от броя на спечелените титли и медали?

- Точно това ясно и категорично е залегнало в наредбите, но няма кой да го спазва. Ако го пазваха, ние щяхме да сме сред челниците по обезпеченост. А вместо това на нас ни казват - за това състезание ви отпускаме пари за 10 състезатели, за другото - за петима, за подготовка толкова и край. Оттам натам се оправяй както можеш и ако можеш. И се тръгва едно ходене по фирми и спонсори, не ти е работа. Но оцеляваме. Не искам да бъда разбран погрешно. Благодарни сме за помощта от държавата, особено в последните години, но не искаме някой да подценява успехите ни. Те не са инцидент ни, за една или две години, а са трайни. Първите два златни медала бяха през 1994 г. на Елеонора Ангелова. От 2001 година започнахме да увеличаваме отличията на 5, 8, 10, за да стигнем в днешно време до цифри като 17-18 медала от едно състезание. Това е истинското мерило за работата ни.

- Наслагва се обаче мнението, че спортът ви не е с достатъчно силна конкуренция?

- Това твърдение е смешно. За пример ще посоча, че на това европейско в Талин състезателите бяха около 450 от 35 държави. На световно първенство под 60 страни никога не са участвали. Тази година бяхме на световното в Словения и искам да припомня, че оттам се върнахме с 9 медала. Подчертавам - от световно първенство, не от някакъв турнир.

- Как набирате кадри за.вашия спорт? Не е тайна, че по време на тренировките нерядко влиза в действие бамбуковата пръчка?

- Това, че корейският ни инструктор Ким Унг Чол използва бамбукова пръчка да подсеща разсеяните да внимават,е вярно. Самата същност на усвояване на бойното изкуство изисква изключително строг контрол от страна на треньорите. За да свикнеш на самоконтрол, преди това някой трябва да ти е наложил контрол. В последно време поколенията се изнежиха, търси се по-лекият начин на препитаване, за което вина има и държавата, естествено. Аз не мога да приема за нормално ученици да отидат за час по физическо възпитание с дънки, токчета, чехли. Колкото и да не искаме да си спомняме за старото време, тогава имаше ред и дисциплина. Кога щеше да влезеш във физкултурния салон без анцуг, цвички или спортни гащета? Ами никога. Държавните институции трябва да се сетят, че една нация няма ли физическа култура, след това проблемите се натрупват лавинообразно. Сега е модерно да ги наричаме пороците на съвременното общество. Те се дължат и на занемарената роля на държавата в обучението на българските деца.

- Докъде стигнаха усилията Ви таекуон-до ITF да влезе в олимпийското семейство?

- Има проведени поредица от срещи между президентите на нашата и на другата разновидност на таекуон-до - WTF, която вече е олимпийски спорт. Кокалът обаче не е за изпускане и преговорите се въртят в омагьосан кръг. В олимпийските игри започнаха да се наливат много пари. Ако се стигне до обединение с нас, това означава колегите да започнат да делят всичко на две - и като финанси, и като участие в отделните дисциплини. Никой не мисли за вдигане нивото на нашия спорт, а само за облагите. От друга страна обаче, съществува реална опасност за изваждането им от олимпизма. Дано все пак се стигне до разбирателство. Защото не е честно, ние сме майката. Нашето таекуон-до е създадено през 1955 г., а тяхното през 1973 г.

- В крайна сметка с какво ни превъзхождат световните сили в таекуон-до?

- Във всички случаи не по качество на кадрите. Биятни основно по наличието на материална база и по грижите на държавата. Давам веднага един пресен пример. В скоро време аз не съм чувал за голям успех на естонски спортист. Но като видях залата им в Талин, направо ми падна шапката. Трибуните побират над 10 000 зрители. Такава зала, тип арена, рядко съм виждал. Май беше три пъти по-голяма от Зимния ни дворец, с всички екстри за съвременния спорт. Усетих, че се чувствам по същия начин, малко с отворена уста, както когато успявахме да излезем в чужбина преди демокрацията.

Интервю на СТОЙЧО СТОИЦОВ

Начало | За нас | Таекуон До | Календар | Новини | Успехи | Галерия | Нормативна база | Контакти | Вход © 2009 Българска федерация по Таекуон До ITF
Всички права запазени.