НачалоЗа насТаекуон ДоКалендарНовиниУспехиГалерияНормативна базаКонтакти
Таекуон До ›› Теория
Теория
I. Принципи на Таекуон-До (Таекуон-до Джунг Шин)

Таекуон-до се основава на следните принципи:

1. Почтителност (Йе Уи)

2. Честност (Йом Чи)

3. Упоритост (Ин Не)

4. Самообладание (Гук Ки)

5. Непоколебим дух (Бек Джоль Буль Гуль)

II. Разяснение на принципите на Таекуон-До

Не е необходимо да се говори за това, че успехите или неудачите в Таекуон-до много зависят от това как трениращия разбира и прилага на практика принципите на Таекуон-до, служещи за ръководство на всеки сериозно занимаващ се с този вид бойно изклуство.

ПОЧТИТЕЛНОСТ

Може да се каже, че почтителността се явява неписан закон, препоръчван от древните учители като философия в качеството на средство за пречистване на човечеството в процеса на построяване на хармонично общество.

Формирайки своя характер, трениращите Таекуон-До са длъжни да спазват следните правила, включвайки ги като задължителен елемент в тренировъчния процес.

1. Да се развива дух на взаимоуважение.

2. Да се борят със своите лоши навици.

3. Да бъдат вежливи.

4. Да се поддържа атмосфера на справедливост и хуманизъм.

5. Да се съблюдава йерархията в отношенията между трениращите и инструктора, начинаещите и напредналите, старите и младите.

6. Да се държи в съответствие с приетия етикет.

7. Да се уважава положението на другите.

8. Да се отнася към другите честно и открито.

9. Да се въздържа от приемането или връчването на подаръци във всички случаи, когато това може да бъде изтълкувано погрешно.

ЧЕСТНОСТ

В Таекуон-до значението на тази дума донякъде се отличава от тълкуванието и в речниците. Всеки е длъжен да може да отличава правилното от грешното и в случай че постъпи погрешно, трябва да си вземе поука.

По долу са приведени примери, илюстриращи недостатъците на честността.

1. Опити от преподаване на невярна техника от инструктора поради липса на знание или безотговорност.

2. Използване на подпилени или предварително сцепени дъски при демонстрация на силов тест.

3. Опити на инструктора да "маскира" недостатъците на своята техника като създава добри условия за тренировка.

4. Подкупване на инструктора.

5. Опити от страна на трениращите да получат по-висока степен за осъществяването на грозни намерения или за демонстриране на своето превъзходство.

6. Инструктор, преподаващ Таекуон-до единствено в името на удовлетворяване на собствените материални изгоди.

7. Игнориране мнението на начинаещите.

УПОРИТОСТ

Древните хора са казвали: "Упоритостта води към съвършенство". За да постигнеш нещо е необходимо да си го поставиш за цел, която да осъществиш с постоянство.

Една от тайните на майсторите на Таекуон-до гласи: "упорито преодолявай всички трудности". А Конфуций е казал: "Този, който не е упорит на младини, рядко постига успех, когато порасне".

САМООБЛАДАНИЕ

Самообладанието е важно както в тренировъчната зала, така и във всекидневния живот. Изгубването на самоконтрол по време на спаринг може да доведе до много сериозни последствия и за двамата съперници. Също така неотзивчивостта в групата е проява на лош самоконтрол.

Лао Дзъ е казал: "Силният - това е този, който умее да побеждава себе си, а не другия".

НЕПОКОЛЕБИМ ДУХ

Трениращите с Таекуон-до са длъжни да бъдат честни и искрени, да не се боят от нищо, да проявяват непоколебим дух, независимо от това, кой е противникът или колко много са противниците.

III. Клетва на Таекуон-До

1. Ще спазвам принципите на Таекуон-до;

2. Ще уважавам инструктора и старшите;

3. Никога няма да използвам Таекуон-до за постигането на низки и несправедливи цели;

4. Ще бъда образец на свободата и справедливостта;

5. Ще изграждам един по-мирен свят.

IV. Философия на Таекуон-До

През последните години сред всички слоеве на обществото и особено сред младежите се забелязва тенденция на увеличаване на насилието и загуба на нравствените ценности. Разбира се, редица са причините, които водят до това. Много психолози смятат, че този проблем е резултат от чувството за безсилие. Аналитиците от друга страна, твърдят, че тези объркани хора са всъщност тази част от обществото, на която са отнети илюзиите и която търси моралните ценности и тяхното съответствие в този, според тях, лицемерен, материалистичен и абсурден свят на войни и упадък. За съжаление, обаче, вместо конструктивно да канализират своята допълнителна енергия и потенциал, твърде много от тях започват нещо, заслепени от гнева, като по скоро рушат, вместо да градят, или просто бягат от всичко това, изолирайки себе си чрез наркотици в някакви свои собствени илюзорни светове.

В момента тенденцията "силния подтиска слабия" явно е в кулминацията си. Съвременността е една покварена епоха. Ясно е, че това явление в обществото не е само следствие от борбата за оцеляване. Причините се коренят най-вече в свръх развитата в материално и научно отношение цивилизация. Това поражда у младите хора изключителен материализъм и егоизъм, което ги изпълва със страх, макар и да играе основна роля за общественото благополучие. Какво може да бъде разрешението? Безспорно, това е развитието на една цивилизация на нравствените добродетели, където естествената нагласа на човека да твори и създава, да доминира над материалното или поне да не изостава от него.

Основната цел на Таекуон-до е да намали желанието за агресия, като въздейства на отношенията между силния и слабия с помощта на сила, която се основава на хуманност, справедливост, морални ценности, мъдрост и вяра, като по този начин спомага за изграждането на един по-добър и мирен свят.

Всички хора, независимо от своята възраст, се страхуват от смъртта и съжаляват, че не могат да живеят стотици години като боровете или костенурките. Праведните хора негодуват от факта, че справедливостта не винаги побеждава тиранията на силата. Има два начина за разрешаване на тези проблеми: първият - чрез дисциплина на съзнанието, вторият - чрез физическа тренировка. С помощта на Таекуон-до, всеки може да натрупа достатъчно сила, за да стане пазител на справедливостта, да се изправи срещу упадъка в обществото и да достигне най-високото ниво на облагородяване на човешкия дух. В този смисъл бойното изкуство Таекуон-до е посветено на хората по целия свят. Философията на Таекуон-до се основава на етичните и духовните стандарти, чрез които хората могат да живеят заедно, в разбирателство. Особеностите на Таекуон-до като вид бойно изкуство са вдъхновени от идеалите и подвизите на великите мъже в историята на Корея. В почти пет хилядолетната история на Корея известните военни и граждански лидери са се жертвали и са защитавали храбро отечеството си като никога не са нахлували в съседна страна. В това число са включени и имената на патриотите, които доброволно са отдали живота си за освобождението и независимостта на Корея от окупацията на Япония.

Всяка форма в Таекуон-до изразява мислите и действията на тези велики мъже, така че учениците по Таекуон-до трябва да могат да изразят истинските намерения на онези, в чиято чест са кръстени различните форми. За това, при никакви обстоятелства Таекуон-до не бива да бъде използвано с търговски или политически цели. Ето защо, такава трябва да бъде философията и принципите, които трябва да бъдат крайъгълният камък на Таекуон-до и по които всички ученици по това бойно изкуство се насърчават да живеят.

1. Пожелай да отидеш там, където пътят може би е труден и да направиш неща, които си заслужава да бъдат направени, независимо от това, че са трудни.

2. Бъди внимателен със слабите и твърд със силните.

3. Задоволявай се с това, което имаш като пари и положение в обществото, но никога с уменията, които си постигнал.

4. Винаги довършвай това, което си започнал, независимо дали е голямо или малко.

5. Бъди добър учител за всички, независимо от тяхната религия, раса или идеология.

6. Не се поддавай на репресия или заплахи, когато преследваш благородна кауза.

7. Учи на отношение и майсторство по-скоро чрез делата си, а не чрез думи.

8. Бъди винаги такъв, какъвто си, независимо от това, че обстоятелствата могат да се променят.

9. Стани вечният учител, този, който на младини учи чрез тялото си, на старини с думи, а след смъртта си чрез своето завещание.

V. Етикет

Етиката е задължителен както вътре, така и извън пределите на тренировъчната зала. Трениращите с по-висока квалификация са длъжни да демонстрират особеностите на етикета по време на тренировката сред начинаещите, извън предлеите на тренировъчната зала и по време на посещение в други тренировъчни зали. Във всички случаи особено внимание трябва да се отделя на правилното приветствие. Това е начин да се изрази уважение. Грубият тон от страна на притежателите на черен колан е високомерие по отношение към начинаещите и притежателите на цветни колани, които могат да бъдат младши по отношение на възраст и положение. При посещаването на други зали по бойни изкуства, независимо дали трениращите практикуват Таекуон-до или други видове бойни изкуства, трябва да се проявява длъжимото уважение, поведението да бъде скромно и вежливо.

"Човек е длъжен да се стреми да пребивава в големия свят, да заема правилното място и да ходи по най-широкия път. Най-удобното и безопасно пристанище за човека е неговото чисто съзнание. Той е длъжен винаги да бъде на страната на справедливостта, да живее честно и праведно."

VI. Зала за тренировки

Залата за тренировки е мястото, където стари и млади мъже и жени, независимо от расата и религиозните убеждения, чрез тренировките по Таекуон-до повишават своето морално, физическо и духовно ниво. Единственият въпрос, в който са недопустими компромиси е нивото на подготовка на инструктора.

В залата за тренировки е забранено:

1. Да се пуши;

2. Да се произнасят нецензурирани думи;

3. Да се внася алкохол и напитки, а така също и хранителни продукти;

4. Да се тренира с обувки;

5. Да се тренира без разрешението на инструктора;

6. Да се напуска тртенировъчния процес без разрешението на инструктора;

7. Да се обличат каквито и да било дрехи с изключението на тренировъчния До-бок;

Поведение в тренировъчната зала:

Всеки трениращ е длъжен да спазва правилата за поведение в залата:

1. При влизане в залата да се отдава поклон към мястото за тренировки;

2. Поклон към инструктора;

3. Поздрави с другите трениращи;

4. Да се намира в строя преди началото и края на тренировката;

5. Рецитиране на клетвата на Таекуон-до;

6. Медеитация след тренировката;

7. При излизане от залата да се отдава поклон към мястото за тренировки;

VII. Символика на коланите в Таекуон-До

Коланите в Таекуон-до са шест цвята: Бял, Жълт, Зелен, Син, Червен и Черен. Ширината на колана трябва да е 5 см, а дебелината му - 5 мм. Разтоянието на чертата от края на пояса е 5 см и се носи винаги от ляво. Степените са 10 ученически (Гуп) и 9 майсторски (Дан) както следва:

10 Гуп

9 Гуп

• Бял: Символизира незнание, тоест начинаещите в самото начало практикуват Таекуон-до, без да имат никакви знания и умения;

8 Гуп

7 Гуп

• Жълт: Символизира Земята, в която се пускат корените, от които израстват семената на Таекуон-до;

6 гуп

5 гуп

• Зелен: Символизира началният етап от процеса на развитието на дърво, което наподобява процеса на развитие на Таекуон-до;

4 гуп

3 гуп

• Син: Символизира небето, към което подобно на развиващо се дърво, в процеса на тренировки трениращият се стреми към съвършенство;

2 гуп

1 гуп

• Червен: Символизира опасност, предупреждава трениращия за необходимост от строг самоконтрол - опасност от травми;

1 - 9 дан

• Черен: Противоположност на белия, символизира маисторство на техниката на Таекуон-до, а също така и че притежателите на този пояс не се боят от силите на мрака и злото.

От І-ви до ІХ-ти Дан черен колан

Подредбата на цветните колани не е случайна. Основава се на древните традиции. Черният, Червеният и Синият цвят съответстват на йерархии по времето на династиите Когурьо и Силла, а притежателите на чернен колан са носили пояс, оцветен наполовина в черно, наполовина в червено. Главното значение на колана е да подчертава философските възгледи на Таекуон-до, а също така означава и квалификацията на трениращия. На 1 юли 1985 е взето решение, което гласи, че коланът трябва да обикаля кръста един път, а не два пъти, както се е практикувало преди. Едната обиколка на колана около кръста символизира:

а) стремеж към постигането на цели, които са били неосъществими преди това;

б) служба на един господар с непоколебима преданост;

в) достигане на победата само с един удар;

Значиение на І-ви Дан

Кой притежава І-ви дан: майстор или новак? В бойните еизкуства едно от най-великте заблуждения е това, да се считат всички притежатели на чернен колан за майстори. Това заблуждение е разбираемо за тези, които не се занимават с бойни изкуства. От друга страна трениращите Таекуон-до трябва да осъзнават, че не е точно така. Често "новоизлюпените" притежатели на черен колан представят себе си за майстори, а дори и сами са убедени в това. В действителност притежателят на І-ви дан е този, който е овладял техниката в такава степен, че да съумее да защити себеси от един съперник. Той е подобен на птица, достатъчно укрепнала да може да си направи гнездо и да се грижи сама за себеси. Първи Дан е само началото. Поставени са основите. А да се построи сградата все още предстои. "Новоизлюпените" притежатели на І-ви дан тепърва започват да овладяват техниката. Тогава, когато си научил азбуката вече можеш да четеш. Годони напрегнати тренировки и учение са необходими, за да стонат те инструктори или майстори. Перспективният ученик на този стадий започва да разбира, колко малко напрактика той знае. Притежателите на черен колан също така преминават в ново ниво - ниво на отговорност. Всички техни действия в тренировъчната зала, а и извън нея, ще бъдат под постоянно наблюдение. По тях ще съдят за всички притежатели на черни колани и затова те трябва да бъдат постоянно за пример на по-низшите степени. Разбира се някои ще станат майстори. Но ще има и такива, които ще се поддадат на заблуждения и ще си останат новаци както в технически, така и в духовен план.

VIII. Психологическо развитие чрез практикуването на Таекуон-до ITF (Желязко Гагов 4 дан)

Създаване на специфичен Юнгиански архитип

Единственото сигурно във вечността е промяната! (Източна мъдрост)

Въведение:

Темата за индивидуалното развитие е основна за много научни трудове и търсения през последните два века. Интересът към нея е морално оправдан с оглед на текущата нужда на обществото от здраво във физически и психически аспект поколение, което да постави основите на съвременото гражданско общество.

Настощото изложение за покриване на дан има за цел да представи различна гледна точка към темата и в частност как практикуването на Таекуон-до ITF въздейства на психологическото развитие като процес.

Всъщност моделът на аналитичната психология /т.нар. Юнгианска психология/ представя човешкото съзнание и в частност "неосъзнатото" като част от него, като център за развитие. По този начин Юнг се доближава до идеите на конфуцианската философия, залегнали в основата на Таекуон-до ITF, третираща личността като непрекъснато развитие в рамките на собствените си ограничения.

Ето защо следващият материал, без да има претенции за изчерпателност, ще се опита да докаже как именно е организирана симбиозата на идеите на Карл Юнг с практиките завещани от основателя на Таекуон-до - генерал Чой Хонг Хи.

Основни моменти на аналитичната психология

Юнг и неговите последователи всъщност до известна степен калкират схващанията на Фройд за разделението на психиката на няколко части:

ИД - това, което се отнася за човека като същество - например свързана с поребностите му да яде, да спи и т.н.;

ЕГО - това, което отразява потребностите на човека като социално животно - да общува, да играе, да се размножава;

АЛТЕР ЕГО - това, което свързва човека в определена общност -норми за поведение, закони, постулати на обществото и обществено мнение.

Именно развитието на последния компонент и диференцирането от чисто животинските инстинкти е едно от същностните изисквания на модерния свят. Интересен ракурс по темата за развитието на алтер егото са заниманията с Таекуон-до ITF. Трениращият всъщност попада в една стройно организирана социална група, в който има ясно дефинирани правила за поведение между членовете и. Стриктните практики за израз на уважение, за поведение в доджанга и извън него определно състъвляват съшностен момент от изграждането на алтер егото в личността на индивида.

Нещо повече: доставя удовлетворение от интегритет в дефиниран социум. Не случайно групата от занятията по таекуон-до постепенно се идентифицира с "другото семейство", и дори най-големите майстори наричат начинаещи свои "братя и сестри". По този начин индивидът развива самооценка и самоувереност в собственото си развитие и потенциал. И най-важното - тази самоувереност е изпълнена с реални качества.

Какво обаче представлява идеята за себереализация според аналитичната психология?

Себереализация и Невротизъм

Вътрешната нужда от себереализация води хората до търсене и интегриране на модели за поведение /и подражание/. Този естествен процес се нарича индивидуация или процес на превръщане в индивидуалност.

Според Юнг себереализацията може да бъде разделена на две отделни разклонения. В първата половина от нашия живот ние се отделяме от човечността. Опитваме се да създадем нашата собствена идентичност (Аз, себе си). Това е защото има такава нужда младите хора да бъдат деструктивни и може да бъде изразена като враждебност от тийнеиджърите директно към родителите им. Юнг също казва, че имаме нещо като "втори пубертет", който се появява между 35-40 г. перспективно се променя от налагането на материализма, сексуалността и имането на деца за загрижеността за общността и духовността.

Във втората половина от нашия живот, хората се събират отново с човешката раса. Те стават част от колективното отново. Това е когато възрастните започнат да допринасят за човечността (време за доброволци, строене, градина, създаване на изкуство и т.н.), отколкото да унищожават. Те също давата повече внимание на несъзнателните си и съзнателни чувства. Млад човек рядко ще каже "Чувствам се ядосан" или "Тъжен съм". Това е защото те все още не са се присъединили отново към човешкото колективно преживяване, общо възстановяване в техните късни, мъдри години според Юнг. Обща тема е за младите бунтовници в "търсене" на тяхната истинска същност и осъзнаването че приноса към човечността е същностна нужда за да бъдат изцяло себе си.

Юнг предлага че главната цел на себереализацията е да ни доведе до най-висшето преживяване. Това, разбира се, е духовно.

Ако човек не продължи към самопознанието могат да се появят невротични симптоми. Симптомите са широко определени, включващи например фобии, фетишизъм, депресия.

Как най-сигурно да се избегнат тези симптоми според Таекуон-до ITF? Отговорът е няколкото принципа дефинирани в раздела "Отношение Инструктор-Ученик" (Saje ji Do) от "Енциклопедията на Таекуон-до", а именно:

- никога не се отказвай да учиш. Непрекъснатия стремеж за себеразвитие определя константни цели, които способстват за себереализацията и постигането на духовното преживяване.

- ученикът трябва да се жертва в името на изкуството и инструктора си. Чрез осъществяването на подобни жертви - чистене на доджанга, участия в демонстрации, ученикът всъщност открива нови усещания и преживявания в себе си, свързани с психическото израстване и устойчивост.

- винаги бъди добър пример за останалите с по-ниски степени. Чрез поставянето си в модела на образец за подражание, определно се постига повишено ниво на мотивация и то не само в конкретната дейност- тренировка и в други съпътстващи мероприятия.

- бъди винаги лоялен към инструктора си и не критикувай Таекуон-до или прeдставените тренировъчни методи. Критицизмът в човешките отношения носи негативизъм и се експонира във всички сфери на човешките отношения.

- опитвай се да използваш техниките демонстрирани от инструктура. Реалното осъзаване на приложимостта на техниките задава нови параметри за себереализация.

- помни, че поведенето на ученика извън залата се отразява на репутацията на изкуството и инструктура. Отговорността да бъдеш на предната линия - "лице" на една общност, дава допълнителни стимули за развитие на чувството за полезност.

- не предавай и уважавай инструктура си - винаги искай да учиш и знаеш повече. А това е именно същината на идеята за себепознание и реализация.

Ако представения в тези правила поведенчески модел бъде реализиран реално в периода на индивидуация по време на тийнейджърството, идеята за деструктизъм ще бъде омаловажена и пред юношата ще бъдат поставени нови /и значително по-стойностни/ парадигми.

В тази насока се налага Юнгиановата идея за архетипа.

Архетипът е основно понятие в аналитичната психология, разработно от Юнг през 1919 г.

В психологическата рамка на Юнг архетипите са същностни, универсални прототипи на идеи и могат да бъдат използвани, за да се интерпретират наблюдения. Група спомени и интерпретации, асоциирани с архетип се обособяват в комплекси. Юнг приема архетипите като психологически органи, аналогични на физическите и че първите, подобно на вторите имат морфологични дадености, които изразстват по време на еволюцията-психическото израстване.

Архетипите на колективното несъзнателно могат да бъдат смятани като ДНК на човешкото психе. Точно както всички хора споделят общо физическо наследство и предразположеност към специфични общи физически форми (като наличието на две ръце, сърце и т.н.) и така всички хора имат присъщи психологически предразположености във формата на архетипи, които изграждат колективното несъзнателно.

В противоположност на обективния материален свят, субективната сфера на архетипите не може напълно разбрана чрез количествени модели на изследване. Вместо това може да бъде разкрита по пълно чрез изследване на символните връзки на човешкото психе. Посвещавайки живота си на задачата да изследва и разбере архетипите Юнг теоретизира, че известен брой символични теми съществуват във всички култури. Но за съжаление той никога не се е занимавал с един нов и интересен архетип, а именно архетипът на инструктура, към достигането на чийто умения и качества ученикът се стреми.

Представените изисквания към поведението на Сабум - Инструктура във вече упоменатата глава от том 1 на "Енциклопедия на Таекуон-до" поставят няколко основни парадигми, към които се стреми колективното психе на групата трениращи. Физическите, нравствените и моралните качества на инструктура, изискани от създателя на бойното изкуство обработват по-най добрия възможен начин съзнанието на трениращия, а именно мотивация чрез личностен пример. Именно поради тази причина, тази мотивация е толкова силна и искрена.

Тя е тази необходима съставка, която коригира деструктивизма в отношенията на подрастващите и спомага за личностното им реализиране.

Изхождайки от представената теза благодаря на съдбата за възможността да създадам в себе си подобен аrхетип и модел на подражание.

Таекуон!

(Автор - Желязко Гагов 4 дан)

IX. Малко по-интересна интерпретация на формите в Таекуон-До ITF (В. Ситнилски 6 дан)

Названието на формите, числото на придвижванията, а така също и диаграмата на всяка една форма символизират героични фигури на корейския народ или знаменити дати в историята на Корея.

Общи сведения

Преди началото на практическото изпълнение на формите се препоръчва да се изучи техниката на изпълнение и предназначението на всяко едно движение по отделно. Безполезно е ученикът да се опитва правилно да изпълнява формите, без да е овладял основната техника. За ученик, който не е овладял дадена форма е безполезно да започва изучаване на следващата по-сложна.

ЧОН-ДЖИ - 19 движения

Буквално Чон-Джи означава "небето и земята" и символизира създаването на света или началото на човешката история, и затова е първата форма, която се учи от учениците. Тя се състои от ниски блокове в първата си част, които представляват земята, и средни във втората част, които символизират небето. В Чон Джи няма никакви удари с крак. Диаграма (във формата на кръст) представя четирите елемента на Вселената: огън, вода, въздух и земя.

ДАН-ГУН - 21 движения

Дан-Гун Уанггеом (Внук на небето) е името на легендарният основател на първото корейско царство Древен Чосон през 2333 г. пр. Хр. Характерно за тази фрома е това, че всички удари са високо (на нивото на очите),което символизира как Дан Гун изкачва планина.

Легендата:Дан Гун е син на Хван Унг (Синът на Небето), който мечтаел да живее на земята и с разрешението на баща си (Хван Ин - господаря на небето) той и 3000 последователи слизат от небето на върха на планината Бек Ту и основават град Шин Ши (Градът на духовете), където той със своите министри Облак, Дъжд и Вятър въвеждат закони и морални кодекси, учат хората на различни изкуства, медицина и селско стопанство. Дан Гун се качва на трона в град Асадал през 2333 г. пр. Хр., който по- късно става столица на така нареченото от Дан Гун по късно царство Чосон (Древен Чосон).

ДО-САН - 24 движения

ДО САН е псевдонима на Чанг-хо, или Ан Чанг Хо (9 ноември 1878 г. - 10 март, 1938 г.).Тои е корейски активист за независимост и един от ранните лидери на корейско-американската имигрантска общност в Съединените щати. До Сан създадва Шин Мин Хо (Новокорейска общност), когато той се завръща в Корея от САЩ през 1907. Това е най-важната организация за борба с японската окупация и много от най-големите корейски патриоти са членовете на тази група. Той създава Младежка корейска академия в Сан Франциско през 1913 г. и е ключова фигура в създаването на Временно правителство на Република Корея в Шанхай през 1919 г.

24те движения представляват целия му живот, който той посвещава на образованието в Корея и корейското движение за независимост.

УОН-ХЬО - 28 движения

УОН-ХЬО (617-686) е един от водещите мислители, писатели и коментатори на корейската будистка традиция. Уон Хьо често се смята за най-великия мислител на корейския будизъм. Писател, който е написал над осемдесет и шест произведения, от които двадесет и три съществуват все още напълно или частично. Той превежда, повечето от важните будистки философски текстове в Корея, защото те са само на китайски език и причинявали голямо объркване за корейските будисти (особено в династията Силла, където възниква будизма на Корейският полуостров). Уон Хио гениално тълкувал всички текстове и ги записавал на корейски език. Много от трудовете му се почитат все още в Китай и Япония и са в основата на будисткото учение.

ЮЛ-ГОК - 38 движения

Юи И (1536-1584) и е един от двамата най-известни корейски конфуциански учени на династията Чосон. Юи И е наричан с псевдонима Юл Гок (" Долината на кестена"). Той не е известен само като учен, но също така и като почитан политик и социален реформатор. Юи И не е напълно съгласен с тогавашните дуалистични учения на нео-конфуцианството. Неговото училище на Нео-конфуцианството поставя акцент не върху материалните ценности, а върху вътрешното духовно възприятие. Юи И е бил активно длъжностно лице, за който е било важно да въведе конфуцианските ценности и принципи и в държавната администрация.

Диаграмата на формата означава йероглифа "учен".

ЧУН-ГУН - 32 движения

Наименувана на патриота Ан Чун Гун, убил генерал Хиро Буми Ито, министър-председател на Япония и губернатор на Корея, който играел важна роля в опита за колонизирането на Корея. Чун Гун е лидер на Корейското движение за независимост и се е посветил на създаването на корейски училища в северозападната част на Корея по време на Японската окупация.

Състои се от 32 движения, които символизират възрастта, на която Чун Гун е екзекутиран в затвора Лиу Шунг през 1910 година.

ТОЕ-ГЕ - 37 движения

Наименувана на псевдонима на Юи Хванг ( 1501 - 1570 ) , един от двамата най-известни корейски конфуциански учени на династията Чосон, ключова фигура на нео-конфуцианската литература, той създава частна конфуцианска академия. Юи Хванг често е наричан с псевдонима си ТОЕ ГЕ (Самотния поток).

Юи Хванг е автор на много книги за конфуцианството. Той е последовател на дуалистичното нео-конфуциянско учение, което разглежда "ЧИ", като сили в основата на вселената. Юи Хванг е талантлив калиграфист и поет. Посмъртно той е повишен в най-висок министерски ранг, погребан е в конфуциански храм, в светилището на крал Сун Джу.

Диаграмата означава йероглифа "учен". Състои се от 37 движения, символизиращи 37 градуса географска ширина, на която е разположено родното му място.

ХВА-РАНГ - 29 движения

През 6-ти век от н.е., Корейския полуостров е разделен на три кралства: Силла, Когурьо и Бек Че. Силла, най-малкото от тези царства е постоянно под нашествие и тормоз от двете по-мощни съседни кралства.

Хва Ранг (Войни на цветето) са създадени от Чин Хунг (24-ия крал на Силла през 540 г.) е името на елитното подразделение млади бойци, с аристократичен произход от династията Силла, което се превръща в движеща сила за обединението на трите царства на Корея.

От редиците на Хва Ранг са избирани държавни служители, военни лидери, генерали и дори царе, които са служили на династията Силла по време на война и мир.

Обучението на един Хва Ранг боец ставало с одобрението на царя и протичало около десет години, след което младежите обикновено заемали някакъв по-високопоставен пост. Хварангите бивали обучавани на живописни и красиви места физически и психически, в социален етикет, танци, литература, изкуство, музика и песни, военно дело, стрелба с лък, бойни изкуства и патриотично поведение като истински рицари на нацията. Бойните изкуства в династията Силла се основават на принципите на будистка философия и включват смесване на твърди и меки, линейни и кръгови техники. Изкуството на борбата с крака е известно като Таек Кион и се практикува от обикновените хора, Хва Ранг преобразуват и подобряват това бойно изкуство , добавят техники с ръце и го наричат Су Бак. Удари на Хварангите можели да проникнат през дървените брони или гърдите на врага и да го убият. Техните техники с кракa са се изпълнявали с такава скорост, че противниците често си мислели, че краката на Хваранг войните са мечове.

Рангът Хва Ранг обикновено означава, че човек е достигнал позицията на учител по бойни изкуства и можел да командва от 500 до 5000 войника. Силата на Хва Ранг помогнала на Силла да стане първиата в света "Земя на Буда" и довело до обединението на трите царства на Корея. Основната причина, династията Силла да победи Когурьо, и Бек Че е духа на Хва Ранг, дух който е оцелял през вековете и днес все още е вдъхновение за младежта.

29-те движения, символизират 29-та пехотна дивизия, в която за пръв път е въведено изучаването на съвременното Таекуон-до, като част от подготовката за ръкопашен бой.

ЧУНГ-МУ - 30 движения

Наименувана на великия адмирал Юи Соон Син от династията Юи, който е считан за един от най-големите герои на Корея за всички времена. Юи Син никога не бил обучаван като военноморски командир. В Корея по това време не са имали военноморско обучение а Юи Сон имал военен опит само от битките с чуждите племена, които нахлували от Манджурия.

Всъщност, битката на Ок По, където Адмирал Юи Син печели първата си победа срещу японския флот, е и първата морска битка за него. Нито един от подчинените му, включително и собствения му персонал, някога са се били в морето.

Една от причините, адмирал Юи Син да е бил толкова успешен в битките е защото оръдията на кораба му са са били с по-голям обхват от тези на врага. Той създава първия брониран кораб (Кобуксон) през 1592 година, който за първи път плава в деня преди битката и бил много ефективен във фронта на атака като нарушавал бойната формация на врага. Юи печели двадесет и три военноморски битки много минимални загуби. Унищожил над хиляда японски кораба и убил десетки хиляди японски войници. Адмирал Юи използвал много различни формации, в зависимост от ситуацията и се съобразявал с приливите, отливите и океанските течения. Юи също се възползвал от това, че добре познавал водите където плавал. Много пъти, той примамавал врага на място, където флотата му ще има надмощие.

Завършването на формата с удар с лявата ръка символизира преждевременната смърт на адмирала, попречила му да изрази своята пълна лоялност към императора.

КУАНГ-ГЕ - 39 движения

Куанг Ге То Уанг (Куанг Ге Велики) е деветнадесетият крал на династията Когурьо. По време на раждането на Куанг Ге, Когурьо не е бил толкова силен както преди. Когурьо претърпява загуба от Бек Че губи голяма част от територията си. След тази победа Бек Че се превръща най-силната династия не само на Корейският полуостров, но и в цяла Източна Азия и завладява голяма част от разпадналата се тогава китайска династия Хан.

След като наследява престола от баща си през 391 г., Куанг Ге започва да възстановява и преквалифицира пехотата, конницата и флотата на Когурьо. През 392 г. Куанг Ге лично повежда 50000 армия срещу Бек Че и завзима 10 гранични града. Това вбесява тогавашния крал на Бек Че - А Син и през 933 той предприема контра-офанзива срещу Когурьо, но войската му бива разбита. След още един опит за атака през 934 г. и още една загуба от Куанг Ге, царуването на А Син започва да пада под съмнение. През 935 г. още една атака на Когурьо напълно разбива династията Бек Че и той губи 58 укрепени града.

След пълната победа над Бек Че, крал Куанг Ге предприема офанзива към Китай. През 400 г. той завладява династията Ян, Ляо Донг и навлиза в Монголия. Това са корейски земи превзети от Китай от времето на династията Хан. Куанг Ге възвръща голяма част от земите на Древен Чосон изгубени във войните с Китай. През същата година Династията Силла моли за помощ Когурьо, защото бива нападната от обединените сили на Бек Че, Гая и Япония. Когурьо побеждава и завладява старият си враг Бек Че и Гая и прогонва японските нашественици. Куанг Ге умира през 413 г., сравнително млад (на 39 години) но остава в историята на Корея като един от най-великите крале.

39-те движения, означаващи първите две цифри на 391 година, през която Куанг Ге се възкачва на кралския престол .

ПО-УН - 36 движения

Чонг Монг Чу (1337 - 1392), е известен с псевдонима По Ун, корейски учен, роден в династията Когурьо. До 23 годишна възраст той учи нео-конфицианство и става преподавател. Той е верен слуга на цар Ю на Когурьо, и е назначен като министър на ритуалите, министър на закона и министър на финансите. Той посещава Япония като дипломат от името на цар Ю и осигуряване помощ в борбата с морските пирати. При посещението му в Китай, през 1385 г., По Ун успява да постигне мир с династията Мин. Той също така основава институт, посветена на теориите на конфуцианството, и е известен като майстор на калиграфията и живописта.

Чон Монг Чу се превръща в национален символ на лоялност, дори и сред политическите си врагове. През 1401, Крал Тае Джонг го прави посмъртно министър-председател, а през 1517г. той е канонизиран и в Националната академия заедно с други корейски мъдреци като като Юи И (Юл Гок) и Юи Хванг (Тое Ге).

Диаграмата на движенията представя неговата праволинейна преданост на краля, родината и на службата ,към които той отдава всички свои сили по време на династията Когурьо.

ГЕ-БЕК - 44 движения

Победата не е само за победителите. Загубилият също може да бъде победител, дори и след загубата на битка. Генерал Ге Бек от династията Бек Че смело се бори до смъртта си с 5000 мъже срещу 50 000 войника от Силла и Тан, в битка знаейки от самото начало, че е невъзможно за него да спечели . Ге Бек вярва, че е по-добре за семейството му да умре от собствените му ръце, отколкото да живеят в срам като роби на врага, така че той убива семейството си. Той е твърдо решен да се бори до смъртта си за да насърчава войници на Бек Че да се борят отчаяно срещу приближаващия враг .

Последната битка на генерал Ге Бек отбелязва трагичния край династията Бек Че и 1300 години след смъртта му, той все още остава символ на тази династия.

Диаграмата на движенията символизира строгостта на военната дисциплина.

УИ-АМ - 45 движения

Сон Бьонг Хи (8 април, 1861 - 19 май, 1922 г.) е корейски националист и лидер на движението за независимост на Корея. Сон Бьонг Хи организира протест срещу корумпираното правителство на Чосон и по-късно този протест се превръща в революция срещу чуждата инвазия и окупация на Япония. Членовете на революцията са били жестоко преследвани от японското правителство, и така на 1 декември 1905г Сон Бьонг Хи решил да модернизира учението си и да го легитимира в очите на японците, като той официално променя името му от Донг Хек ("Източна култура") на името Чондо Кьо ("Небесна Религия"). На следващата година Чондо Кьо е една модерна религиозна организация. През годините на японското колониално управление, Сон Бьонг Хи обединява всички корейци, които копнеят за свобода и независимост, както и постига сътрудничество между всички будисти и християни. Изготвя декларация за независимост (заедно с още 33ма патриоти) и на 1 март 1919 г. (денят на траур в чест на починалия крал Го Джонг от Когурьо), обявява публично тази декларация. Денят е известен и като началото на "Движение 1ви Март" и запалва искрата на обществеността, като всички корейци излизат на протест по улиците скандирайки за своята независимост. Протеста бива брутално потушен от японците, които мобилизират полицията и армията и убиват около 7500 протестиращи, 17 000 са ранени и 47000 са арестувани, включително и Сон Бьонг Хи. Докато е в затвора той се разболява тежко и е освободен под гаранция, но болестта му се влошава и на 19 май 1922г Сон Бьонг Хи, умира.

Включените 45 движения символизират възрастта на този човек, когато той през 1905г. сменя името на движението си от Донг Хек ("Източна култура") на Чондо Кьо ("Небесна Религия"). Диаграмата символизира несломимия дух, който проявява по време на живота си.

ЧУНГ-ДЖАНГ - 52 движения

Той е бил командир на кралските войски по време на династията Юи. Когато избухва японското нашествие, той е назначен за армейски генерал.

През 1594 на Генерал Ким Дук Риянг му е възложено да е главнокомандващ и да отговаря на област Хо Нам, която той успява да защитава от японското нашествие.

Генерал Ким Дук Риянг напада и разрушава много японски лагери и японските войници са толкова уплашени от него, че му дават прякора "Хо-Ик" (крилат тигър), заради смелостта му.

През 1595 г. той е арестуван и несправедливо обвинен в бунт и убийство на робиня. В затвора Генерал Ким Дук Риянг е отровен и умра, но по-късно името му е освободено от всяко безчестие с указ от краля.

"Чунг Джанг" е псевдоним на генерал Ким Дук Риянг и тази форма завършва с атака с лявата ръка , което символизира трагедията от смъртта му на 27 години в затвора, преди да достигне пълна зрялост.

ДЖУ-ЧЕ - 45 движения

Формата е наименувана в чест на философската идея, заключаваща се в това, че човек е господар на целия свят и на своята съдба. Тази идея е била родена в планината Бек Tу, която е символ на духа на корейския народ. Диаграмата изобразява йероглифа "планина", който символизира планината Бек Ту.

САМ-ИЛ - 33 движения

Формата е наименувана в чест на Сам Ил, което е едно от най-ранните публични действия на корейската съпротива по време на окупацията на Корейската империя . Името се отнася за събитието, което се е случило на 1 Март 1919 г., оттам и името на движението, което буквално означава "Движение 1ви Март". Включените 33 движения символизират паметта на 33-мата патриоти, които са планирали движението между които и Сон Бьонг Хи (Уи Ам), като един от главните инициатори на движенето. В 14:00 ч. на 1 Март 1919 г. Лидерите на "Движение 1 Март" подписват "Декларация за независимост" на корейският народ и я изпращат на генерал-губернатора с техните комплименти. Въпреки опасенията си, че никой няма да последва техният протест, огромни тълпи от хора се събира в парк Тап Гол в центъра на Сеул за да чуят декларацията и след това тръгват на публично протестно шествие. Японската полиция арестува 33мата патриоти и брутално се опитва да потуши протеста в парка. Едновременно с тези събития, специални делегати прочитат по цялата страна копие от "Декларацията за независимост" и протеста тръгва по цялата страна. Японската полиция не може да подтисне тези протести и затова в потушаването се включват и японската армия и флот. Убити са около 7500 протестиращи, 17 000 са ранени и 47000 са арестувани... Много от арестуваните са хвърлени в затвора без присъда измъчвани и убивани.

"Движение 1ви Март", довежда до съществена промяна на имперската политика на Япония спрямо Корея. Генерал-губернатор Хасагава Йошимичи, поема отговорността за загубата на контрол (въпреки че повечето от репресивните мерки, водещи до възстанието са били поставени от неговите предшественици) и бива заменен от Сайто Макото. Някои аспекти на японската политика, които се считат за най-крайни за корейците биват премахнати. Военна полиция се заменя от гражданска защита и се премахва ограничението за свобода на пресата, което наричат "културна политика". Жените също откриват нови възможности, след действията на движението и вече могат публично да изразяват вижданията си.

"Движение 1ви Март" е катализатор за създаването на Временно правителство на Република Корея в Шанхай през април 1919 г. и също повлиява за премахването на ненасилствената политика в Индия и много други страни.

Ю-СИН - 68 движения

Ким Ю Син е син на генерал Ким Со Хьон и Лейди Ман Мьонг, която е дъщеря на краля на Сила - Джин Хьонг. Той е роден през 595 и само на 15 години става Хва Ранг войн. На 18 години получава меча Гук Сеон (????; т.е. става Хва Ранг лидер).

Ким Ю Син е изпратен на границата на Сила, която е в непрекъсната война с династията Бек Че ,за да натрупа опит като полеви лидер.

През 655 г. Когурьо се обединява с Бек Че и подготвят атака срещу Сила. Китайската династия Хан се съюзява със Сила и нападат обединените сили на Когурьо и Бек Че. 50000 войници на Сила и Хан започват инвазията срещу Бек Че, който разполага само с 5000 войни. Победата над Генерал Ге Бек е бърза и кървава и Бек Че разкъсвана от политически проблеми се разпада и влиза във владение на Сила. След тази победа армията на Сила и Хан се насочват към Когурьо от две посоки. През 661 г. Първата атака от привидно непревземаемото кралство на Когурьо е отблъсната. През 667 г. Сила подготвя нова офанзива и през 668 г. най-накрая унищожава Когурьо. Следват няколко години опити за потушаване на съпротивата от различни племена, които отказват да приемат новата власт и няколко трудни конфликта с китайските Тан, които Сила "убеждава", че не са добре дошли, най-сетне Корейският полуостров е под нейно владение.

През целия си живот Ким Ю Син е чувствал, че Бек Че, Когурьо и Сила не трябва да бъдат отделни страни. Ю Син се разглежда като движеща сила в обединението на Корейския полуостров и е най-известният от всички генерали в убединителните войни на Трите царства.

През 668, крал Мун Мо го удостоява с почетната титла Тае Дае Гак Ган, нещо като "Велик Втори крал" Той получава село с над 500 човека, а през 669 около 142 отделни ферми за коне, разпръснати из царството. Той умира четири години по-късно, оставяйки след себе си десет деца. Вторият му син, Ким Уон Сул , по-късно ще играе централна роля във възвръщането на независимостта на Сила от династията Танг .

Ким Ю Син живее 79 години и се смята за един от най-известните генерали и майстори на корейскят меч в корейската история . Той е във фокуса на множество истории и легенди и е познат на повечето корейци още от ранна възраст. След смъртта му през 673 г. генерал Ким получава почетното звание на цар Хунг Мо, и е погребан в подножието на планина Сонг Хва в югоизточната част на Корея, в гробница прекрасна като тази на царете.

Включените 68 движения символизират последните две цифри от годината на обединението на Корея (668г. преди новата ера). Изходното положение символизира държането на меч в ръка, разположен от дясно, а не от ляво, което символизира това, че генералът се е подчинил на заповедите на краля и се е сражавал срещу своя народ.

ЧОЙ-ЙОНГ - 45 движения

Генерал Чой Йонг (1316-1388) е роден в сравнително заможно семейство, но в ранните си години можем да опишем неговият начин на живот, като "спартански". Той не обръщал голямо внимание на собствените си дрехи и храната, и бил далеч от фини облекла или други удобства, дори когато става известен и можел лесно да им се радва. Неговото мото, оставено му от баща му, е "Не бъди алчен за злато".

Такъв човек е подходящ за военна служба, и Чой Йонг бързо печели доверието на хората си и царя по време на многобройните битки с японските пирати, които тормозели с набезите си корейското крайбрежие около 1350 г.

На 35 годишна възраст той става национален герой, като потушава възстание, което е опит за преврат срещу краля на Когурьо. Кралят го изпраща да помага на династията Юан и той печели повече от 30 битки срещу монголците, след което се завръща пак в Когурьо. Битките на Юан срещу монголците доста отслабват и двата народа и Чой Йонг дава идея на краля да възстанови някои от загубените си от монголците северни територии. През 1363 г. един от влиятелните министри на Коруьо, опитва заедно с монголците да предизвика бунт и да свали правителството на Когурьо но Генерал Чой Йонг потушава този бунт, като убива около 10000 монголски войни. Славата на велик генерал му печели и много врагове след министрите на Когурьо и след заговор от тяхна страна той е изпратен за 6 години в изгнание. Кралят разбира за заговора и го възстановява на предишният му пост, като го моли да организира флота и да помогне на Когурьо срещу набезите на японските пирати. След дълги и изтощителни битки той успява да отблъсне пиратите от бреговете и се насочва към островите Че Джу и Гонг Джу, които са завладени от монголците. Тогава учен на име Чо Му Сон, който получава рецептата за барута от един китайски търговец успява да разработи оръжия за Генерал Чой Йонг и той въвежда тези оръжия във флота и армията, така лесно и бързо побеждава и освобождава двата корейски острова от пиратите и монголците.

През 14 век., династията Мин става все по-силна и отблъсква династията Юан, чак до Монголия и окупира Манджурия. Тогава Генерал Чой Йонг тръгва да се противопостави на Мин, но през това време в двореца се организира нов преврат от генерал Юй Сунг Ге и Чой Йонг се връща да помогне на Юй. Той е убит от негови вътрешни хора и подчинените на генерал Юй Сунг Ге, който по късно става първият крал на династията Ли.

ЙОНГ-ГЕ - 49 движения

ЙОН ГЕ СОМУН (603-666) е бил мощен и противоречива военен диктатор и Генералисимус в последните дни на династията Когурьо. С името на Йон Ге се свързва успешна съпротива във военни конфликти с династия Тан. Генералисимус Йон Ге нанася единственото поражение на император Ли Шин Мин от династията Тан при обсадата на град Анси, където той разгромява 300 000 му армия.

Традиционната корейска история рисува Йон Ге като един деспотичен лидер, чиято жестока политика и неподчинение към неговия крал, довели до падането на Когурьо. Въпреки това, неговите постижения в защита Когурьо срещу китайските инвазии са вдъхновение за корейски историци, които го смятат за най-великият герой в корейската история. Много корейски учени днес възхваляват Йон Ге като велик генерал и държавник, който няма равен в корейската история, макар че други учени категорично не са съгласни с това твърдение. Китайски и японски учени все още продължават да подържат неблагоприятния облик на Йон Ге.

Серията от войни между Когурьо и Танг включват някои от най-важните събития в древната история на Североизточна азия, за мнозина те са били основната причина за съюза между китайската династоя Танг и корейската Силла, което в крайна сметка води до гибелта на Когурьо, и обединението на полуострова, под управлението на Сила. Йон Ге Сомун е централен герой в тази поредица от конфликти, както и главната причина за тях.

Противоречия и завещание

Йон Ге Сомун е бил един от най-противоречивите фигури в корейската история. Много спорове около него се върти по два въпроса: Неговият характер и ролята му в падането на Когурьо.

Късно конфуцианските учени са безмилостно разкритикуват Йон Ге за преврата и убийството на тогавашния крал на Когурьо по време на който той взима валастта. В техните очи той е нелоялен субект, който търси лична власт над всичко друго. По-специално, от съществуващите източници от Танг и Силла, Йонг Ге е изобразен, като брутален и арогантен диктатор. Защитници на Йон Ге в днешно време, обаче, отхвърлят твърденията на Тан и Силла, като пристрастни клевети за врага си. Освен това, те твърдят, че Йон Ге е мислил само в защитата на Когурьо и е действал по този начин защото не е искал Когурьо да е подвластен на Силла и Тан.

По отношение на ролята му в падането на Когурьо злословещите Йон Ге го обвиняват че ненужно да провокирал Тан да атакава Когурьо и по този начин да гарантира неговото падение. Но още преди и по негово време Когурьо си остава голяма регионална сила, която е напълно унищожена от Сила и Танг в рамките на много кратко време, скоро след смъртта му. Те изтъкват също, че населението на Когурьо намалява драстично по време на Йон Ге, както и голяма част от икономиката е била унищожена поради непрекъснатите войни с китайският Танг и Сила. Защитниците Йон Ге обаче твърдят, че Тан така или иначе са щели да нахлуят в Когурьо, независимо от отношението между двете династии (въпреки че едина от основните причини за първата инвазия срещу Когурьо, е нахлуването Йон Ге в Силла, която тогава е била съюзник на Тан).

Включените във формата 49 движения символизират последните две цифри от годината (649), когато династията Танг е била насилена да унищожи Корея, след битката при Анси Сунг (649г.), където били разгромени около 300,000 войници.

УЛ-ДЖИ - 42 движения

Генерал Ул Джи Мук Док е роден в средата на 6 век и умира през 618, въпреки че точната дата е неизвестна. Той се ражда в годините, когато Когурьо е мощно воюващо кралство, постоянно враждуваща с китайските династии от север и запад и с двете корейски кралства Силла и Бек Че от югоизток и югозапад.

Династията Танг успява да обедини няколко малки китайски династии и така създава династията Суи. Суи сключват съюз със Силла и стартират няколко големи военни кампании срещу Когурьо.

През 612г., след създаването си династията Суи подема мощна офанзива срещу Когурьо с 1 133 800 армия (с помощниците над 2 милиона), лично водени от император Йанг Гуанг. Те бързо превземат граничните постове на Когурьо и генерал Ул Джи Мук Док е призован да защити границите. Генералът използвал тактика на фалшиви отстъпления, измамни атаки и нападения за да обърка войските на Суи.

След като силите на Суи пресекат река Ляо, те изпращат малък контингент да атакува града Йо Донг, но генерал Ул Джи изпраща адмирал Ганг Юи Сик и неговите сили, за да ги посрещнат там и ги изгонят. С напредването на дъждовния сезон войските на Суи, започват други малки атаки, като съхраняват силите си за големи ходове преди края на дъждовния сезон.

Когато дъждовният сезон спира, император Йанг Гуанг мести основните си сили към бреговете на река Ялу,( Северозападна Корея) и ги подготвени за голяма битка. Предварително Суи изпраща над 305 000 души, за да превземат град Пхенян, но още докато се придвижват към града генерал Ул Джи им устройва засада, като неговите сили атакуват от всички страни, във войските на Суи настава пълно объркване и тръгват да отстъпват. Неговите войски преследват обърканата армия и само 2700 войни от масивната сила се върщат живи в основната китайската армия.

Друга битка (битката на река Салсу) известна като един от най-славните военни триумфи в националната история на Корея, генерал Ул Джи построява голям язовир при река Салсу, който прави водите и плитки, и когато корабите на Суи преминават язовира, той събаря стените на язовира, като освобождавайки огромно количество вода върху нищо неподозиращите войски, и по този начин унищожава почти цялата флота с един удар. След тази битката, настъпва зимата, силите на Суи биват принудени да се завърнат у дома.

Един от най-изявените военни лидери през този период на Когурьо, с ръководството си и тактически проницателност, генерал Ул Джи е решаващ фактор за победата над инвазията на Суи. Изправени пред значително числено превъзхождащите го сили, той разработва стратегия, която му позволява да си осигури решителна победа. Такъв ефектен тактически успех е достатъчен, за да му спечели постоянно място сред най-известните лидери на Корея.

Диаграмата на формата символизира подписа на генерала. Включените 42 движения символизират възрастта на ген. Чой Хонг Хи, когато той създал тази форма.

МУН-МУ - 61 движения

Мун Му (царувал 661-681) е тридесетия крал на корйската династия "Силла". Той обикновено се смята за е първият владетел от периода на "Единната Сила". При царуването на баща си, той заема пост, който е бил отговорен за морското дело, и играе ключова роля в развитието на дипломатическите връзки на Силла с Танг. Той е роден като принц Беом Мин, и приема името Мун Му, след като наследява баща си на трона.

Крал Мун Му се възкачва на трона по средата на конфликта между Бек Че и Когурьо, малко след като генерал Ге Бек е победен от генерал Ким Ю Син, а тогава Сила е сериозно подпомогната от китайската династия Тан.

След победата на Сила и Тан над Бек Че и Когурьо, династията Тан се опитва да подчини целия Корейски полуостров, включително и Силла. Сила се съюзява с лидери от Когурьо и предприемат фронтална атака срещу Тан, които са завзели цялата територия на Бек Че и часто от Когурьо. През 675 г., крал Мун Му освобождава Бек Че и по-голяма част от Когурьо, като окончателно гони Тан от Корейският полуостров. Тази победа на Сила извоюва независимостта и се смята за критична повратна точка в корейската история. Крал Мун Му се разболява и умира през 681 г. след двадесет години царуване. Неговото тяло трябвало да се съхранява в подножието на великите кралски скали (Де Уанг Ам), но по негова воля то било хвърлено в морето, "Където моят дух винаги ще брани моята страна от Японците". Била построена каменна пещера (Сок Гул Ам), която да брани неговия гроб. Сок Гул Ам е културен белег на династията Силла. Включените 61 движения символизират последните две цифри от годината, когато започва царуването на краля (661г.).

СО-САН - 72 движения

Малко е известно за началото на живота на Со Сан (Чой Хьон Унг) 1520-1604г., той става монах и както е обичайно за монасите по това време, пътува от място на място и живее в поредица манастири.

В началото на 1590 г., японският шогун Тойотоми Хидейоши, след като стабилизира Япония от воюващите нации, подготвя голяма инвазия за Чосон.Династията Чосон не е знаела за ситуацията в Япония, и не е била подготвена за японската агресия. През 1592г. след отхвърляне на искането на Япония за помощ при завладяването Китай, като позволят на японските сили да минават безпрепиятствено през корейският полуостров, за да могат да напраднат Китай, около 200 000 японски войници нахлуват в Чосон и японската война започва . В началото на инвазията, крал Сон Джо бяга от столицата, като оставя слаба, зле обучени армия, която да защитава страната. В отчаянието си той призова Со Сан да организира монаси в партизански единици. Дори на 73 годишна възраст той успя да обучи около 5000 от тези войн монаси, които успешно защитават земите си.

Първоначално правителството и армиите на Чосон претърпяват многократни поражения, и японските армии нахлуват от север до провинциите Пхенян и Хам Гьонг. По море обаче, флотът на Чосон, под командването на адмирал Ю Син, жъне победа след победа. На територията на страната, армии от лоялни доброволци се борят срещу японците, заедно с монасите войни и армиите на Чосон.

Наличието на армия от монаси организирани от Со Сан, работещи в храма Хен Гук Са, дълбоко в планината на Йонг Чил Сан, е изключително важен фактор при експулсирането на японските нашественици през 1593 г. и отново през 1598 г.

Включените 72 движения символизират възрастта на монаха, в която той заедно със своите сподвижници от Са Мюнг Данг организирал корпус на монасите - войни. Тези войни се борили срещу Японските пирати, които често нападали Корейския полуостров през 1592 г.

СЕ-ДЖОНГ - 24 движения

Се Джонг Велики (7 май, 1397 - 18 май, 1450 ) е четвъртият крал на династията Чосон на Корея . Се Джонг Велики е един от двама корейски владетели удостоени посмъртно с прозвището " Велики ". Другият е Куан Ге Велики от Когурьо.По време на регентството си той подсилва корейската конфуцианска политика и я допълва с основни правни изменения. Той също така създава "Хангул" (коейската азбука) и стимулира напредъка на технологиите ,за да разшири територията на Чосон. Той е третият син на крал Тае Джонг. През август 1418 г. след абдикация на Тае Джонг, Се Джонг се възкачва на престола ,но Тае Джонг си запазва някои правомощия, особено по отношение на военните въпроси, докато той умира през 1422.

Крал Се Джонг Велики е ефективен военен плановик. Той създава различни военни разпоредби за засилване на безопасността на Чосон, подкрепя напредъка на корейските военни технологии, включително развитие на оръдието. Разработва различни видове строителни разтвори и тества различни видове огнени стрели, както и използването на барута.

През май 1419 г. Крал Се Джонг Велики, съгласно съветите и под ръководството на баща си Тае Джонг , поема към Източна експедиция към Ги Хае . Крайната цел на тази военна експедиция e да премахне неудобството от японски пирати, които работят на остров Цушима. По време на експедицията Крал Се Джонг Велики убива 243 японски пирати, други 110 са заловени по време на битка. През септември на 1419 Цушима и Садамори капитулират пред силата на Чосон. През 1443 подписват договор, в който Цушима се признава за победена и се подчинява на краля на Чосон. В замяна Чосон възнаграждава Цушима с преференциални права по отношение на търговията между Япония и Корея.

През 1433 , Крал Се Джонг Велики организира военна кампания и изтласква на север номадските племена, като възстановява загубените корейски територии.

Крал Се Джонг Велики прави и сериозен технологически напредък по време на царуването си. Той съдава наръчник за фермерите, в който събира различни похвати и техники за земеделия от различни региони на Корея, като тези техники били необходими за поддържка, интензивно и продължително отглеждане на различни култури в корейското селско стопанство.

В кралският двор Крал Се Джонг Велики събира много корейски учени, като един от тях се отличава с особена творческа и интелектуална мисъл - Джанг Йонг Сил. Той съдава нов много по-добър дизайн на водните часовници, небесните сфери и слънчевите часовници. Но най-значителното му изобретение е създаването на "Дъждомер" (вид инструмент, използван от метеоролози и хидролози , за да се съберат и измервят количеството на валежите през определен период от време.)

Крал Се Джонг Велики също искал да реформира корейската календарна система, която по това време била въз основа на дължина на китайската столица, за първи път в корейската история Крал Се Джонг Велики и астрономите му създадали календар с център корейската столица Сеул като първичен меридиан. Тази нова система позволявала корейските астрономит да предсказват точно времето на слънчевите и лунните затъмнения.

Крал Се Джонг Велики подобрява и методите на традиционната корейска медицина и създава своя собствена система на медицинските знания, различена от тази на Китай.

Крал Се Джонг Велики създава "Хангул", това е писмена система (азбука), организирана от сричкови блокове . Всеки блок се състои от поне две от 24-хангул (букви) с най-малко една от 14 съгласни и 10 гласни. Тези сричкови блокове могат да бъдат написани хоризонтално от ляво на дясно, както и вертикално от горе до долу в колони от дясно на ляво. Обяснявайки необходимостта от нов скрипт, Крал Се Джонг обяснява, че корейският език е фундаментално различен от китайския и не могат да използват китайски йероглифи (известни като "Ханджа"). Да се пише на корейски с китайски йероглифи е толкова трудно за обикновените хора, че обикновено само привилегированите аристограти можели да четат и пишат свободно. По-голямата част от корейците са били ефективно неграмотни преди изобретяването на "Хангул".

Хангул е проектиран така, че дори и обикновен гражданин би могъл да се научи да чете и пише.

Крал Се Джонг Велики ослепява от напредналата фаза на диабет и умира на 54 годишна възраст.

Диаграмата на формата означава йероглифа "Крал". Включените 24 движения символизират числото на буквите в Корейската азбука.

ТОНГ-ИЛ - 56 движения

Тонг Ил означава "обединение", което е крайната цел на всички корейци. Корея трябва да бъде една държава, но е разделена на Северна и Южна Корея през 1945 г. от идеологически конфликт между СССР и САЩ по време на Втората световна война. Диаграмата на формата символизира обединението на Северна и Южна Корея.

(Вергилий Ситнилски 6 дан)

X. Форма

Тъль е комплекс от движения, състоящ се от основни, атакуващи и защитни действия, изпълнявани в логически обоснована последователност. Те са създадени като интегрален метод, позволяващ едновременно упражняване на основната техника, укрепване на опорно-двигателния апарат на тялото, активизиране дейността на сърдечно-съдовата, дихателната и нервната системи. Трениращите имитират спаринг с няколко съперника. При това се изпълняват различни атакуващи и защитни действия, съответстващи на "бойната ситуация". Използваните по време на тренировка форми (тъль) способстват за изграждането на: усъваршенстване на спаринга, техниката на придвижването, укрепват се карайниците, постига се контрол на дишането, плавност и ритмичност на движенията. Доколкото спарингът може да покаже, кой от съперниците е по силен, но неможем да кажем на кой техниката е по-добра. От тази гледна точка формите (тъль) са по-чувасвителен индикатор за определяне нивото на индивидуалната техника на всеки трениращ.

При изпълнението на форми трябва да се обърне внимание на следните моменти:

1. Всяка форма трябва да започва и свършва на едно и също място, което е свидетелство за точност на придвижванията.

2. При изпълнението на всяко движение тялото трябва да бъде обърнато в определена посока и да заема правилна позиция.

3. В зависимост от спецификацията на изпъняваните движения, крайниците трябва в даден момент на движението да се стягат, а в друг - да се отпускат.

4. Движенията трябва да се изпълняват ритмично, прекомерното напрягане е излишно.

5. Да се спазва баланса между отделните движения.

6. Преди да се започне изучаване на даденна форма трябва да е усвоена предишната.

7. Трениращите трябва да знаят предназначението на всяко едно движение.

8. Всяко движение трябва да се изпълнява с необходимата сила както по време на реална бойна ситуация.

В Таекуон-до съществуват общо 24 форми (тъль). А защо именно 24? Човешкият живот (грубо казано е 100 години) е като един ден в мащаба на вечността. В този смисъл всички хора - стари и млади, големи и малки застават пред лицето на вечността за един ден. Има много хора, които силно се стремят към материалните блага, като едва ли не мислят, че ще живеят вечно. Духът е вечен, а материалните блага - не. 24 -те форми символизират 24 -те часа на денонощието. Тоест един живот.

Начало | За нас | Таекуон До | Календар | Новини | Успехи | Галерия | Нормативна база | Контакти | Вход © 2009 Българска федерация по Таекуон До ITF
Всички права запазени.